Ти стоиш сред жълта тишина,
Хладно диша старото море,
От безкрая иде тъмнина.
Може ли човекът да я спре?
Можем ли ний младостта да спрем?
Тя за сбогом маха ни с ръка.
Като ден се раждаме и мрем,
Но морето все стои така.
Морето има цветове и глас.
Нняма време, затова е вечно.
Погледни го не е като нас –
Уж е близо, а пък е далечно!
Утре с него ще се разделим
И с дървото с младите листа,
Със тревата, меже би с любима,
С тази уморена красота.
Тъмен вятър носи нощен хлад,
Но във нас е тъжно и горещо!
От рождене на този свят
Вечно се разделяме с нещо!
You're standing in the middle of a yellow silence,
Cold breathes the old sea,
From infinity comes darkness.
Can a person stop her?
Can we stop their youth?
Goodbye waved her goodbye.
As a day we are born and network,
But the sea still stands like that.
The sea has colors and voice.
We have no time, so it is forever.
Look at him not like us -
It's near, but it's far away!
Tomorrow we will part with him
And with the tree with young leaves,
With the grass, perhaps with a beloved,
With this tired beauty.
Dark wind brings night shade,
But it is sad and hot in us!
From the birth of this world
We are always parting with something!
