Вървя дни и мисля, как годините летят.
Един живот минава и тъжно пак ми става.
А ти, съм сигурна, не помниш и мига,
Когато тръгна и остави една сянка в забрава.
И влюбените все край мене се целуват,
Слушам как наричат се със нежни имена,
А аз нещастницата гледам как флиртуват.
И ми е мъчно, че съм все така сама.
Защо за мене няма, една любов
Пък и да вляза в храма.
Сълзи да не проливам и само аз
Да си ги знам и скривам.
Защо за мене няма , едно сърце,
Една любов голяма, да чувствам,
Че живея, не цял живот-
Да търся и копнея.
А мама казваше да вярвам в любовта,
Докато бие в мен сърцето.
Пък аз живея дните си в самота.
Изпращам някога молбите си и към небето.
И влюбените пак край мене се целуват,
Слушам как наричат се със нежни имена,
А аз нещастницата гледам как флиртуват.
И ми е мъчно, че съм все така сама.
I walk for days and think about how the years fly.
A life passes and I feel sad again.
And you, I'm sure, don't remember a moment,
When he left and left a shadow in oblivion.
And the lovers are always kissing next to me,
I hear them called by gentle names,
And I, the poor thing, watch them flirt.
And I'm sad that I'm still alone.
Why not for me, a love
And to enter the temple.
Only I should not shed tears
To know and hide them.
Why not for me, one heart,
A great love, to feel
That I live, not my whole life-
To seek and long.
And Mom used to say I believe in love,
As my heart beats.
And I live my days in solitude.
I sometimes send my requests to heaven.
And the lovers kiss me again,
I hear them called by gentle names,
And I, the poor thing, watch them flirt.
And I'm sad that I'm still alone.
