Триста дни стене древният град
Барабани тревожно бият
Барикади неспокойно димят
И сирени там яростно вият...
Цяла вечност лъгани, предадени
Нагло мачкан народ...
Пак с надежда, гладни и измамени
Площадите дрезгаво крещят:
ПРИПЕВ:
"ОСТАВКА !"
Мощна тътне тълпата
"ОСТАВКА !"
Тъжно плаче градът
Страшен гняв ври в очите им,
Синовете си забравили...
Майки плачат, деца пищят
От щитове разделени
Цяла вечност лъгани, предадени
Нагло мачкан народ
Ариана ридае със душите им
А орлите там с крясък ги зоват:
Как живяхме, как ще живеем ?
А как ли - нашите деца ?
Младост повяхнала по барикадите...
и кръв съсирена в пръстта ?
ПРИПЕВ
Three days moaning ancient city
Drums beat anxiously
Barricades nervously smoke
And there sirens howling fiercely ...
Eternity lied submitted
Brazenly kneaded people ...
Again with hope, hungry and deceived
Squares hoarsely shouting:
CHORUS:
& Quot; Resignation! & Quot;
Powerful rumble crowd
& Quot; Resignation! & Quot;
Sad cry city
Scary anger boil in their eyes
Sons forgotten ...
Mothers weep, children screaming
From shields separated
Eternity lied submitted
Brazenly kneaded people
Ariana weep with their souls
A eagles there with a shout them calling out:
How we lived, how we live?
And how do you - our children?
Youth withered on the barricades ...
and blood clot in the dust?
CHORUS
