Слънцето изгря, слънцето се скри,
а под него - нищо ново.
Ние сме сега нашите мечти от някога преди.
Ние сме сега нашите мечти,
но дали сме по-щастливи...
Ние сме сега нашите мечти.
Каквото е било, то е и сега,
и каквото пак ще бъде.
Вече е било, някога преди.
За теб не знам, но аз бях сам
почти през всички тези дни.
Дали и Ти за мен не си
живял някога преди?
Колко съм раздал, колко съм отнел, времето ще заличи...
Но никой не успя в мен да промени твоите черти.
Гледам се сега, някак отстрани,
времето по мен личи.
Всичко се мени, а Ти?
За теб не знам, но аз бях сам
почти през всички тези дни.
Дали и Ти за мен не си
живял някога преди?
И никой като Теб... няма като Теб!
И аз и ти не сме тук случайно.
Няма никой като теб,
и аз не съм със Теб случайно...
The sun rose, the sun disappeared,
and below it - nothing new.
We are now our dreams than ever before.
We are now our dreams
but are we happier ...
We are now our dreams.
Whatever it was, it is now;
and what it will be.
Already been once before.
I do not know about you, but I was alone
almost all these days.
And if you're not for me
ever lived before?
How I gave away how I took, time will erase ...
But nobody succeeded in me to change your traits.
Look now, somehow removed,
time on my show.
Everything changes, and you?
I do not know about you, but I was alone
almost all these days.
And if you're not for me
ever lived before?
And no one will like you ... like you!
And you and I are not here by accident.
There is no one like you,
I'm not with you by chance ...
