Последният валс
Тази нощ небето пробожда
Закъснялата синя луна,
А тъмните шири обхождат
Нестройните и бели платна.
Моята ми мъчна усмивка -
Криви се и срамува се тя;
Тъй, както и бяла нашивка
На черно ми сако проблестя.
Аз, уви, за последно
Във валс кръжа със теб.
Аз, уви, за последно
Във валс кръжа със теб.
Далечен ти взор заклинава,
Пристъпваш, тъй утихнала, ти;
Червената роза навява
Хладен полъх на млади души.
Как тихо е бяло ти лице,
Мене лазурни стоплят очи,
И аз гладя с поглед рамене;
Едно, две, три, едно, две и три.
Аз, уви, за последно
Във валс кръжа със теб.
Аз, уви, за последно
Във валс кръжа със теб.
Утром, изгубен сред стените
Студени на чуждия ми град,
Аз ще търся теб из тълпите,
Ще обезумея аз тъй млад.
Последните стъпки разтварят
Земята под нашите нозе,
Усмивки ти веч ще изгарят
По някое мое сънище.
Аз, уви, за последно
Във валс кръжа със теб.
Аз, уви, за последно
Във валс кръжа със теб...
Последнее Вэлсо
Этой ночью небо пронзили
Задержанные голубые луны,
И темные рубашки идут мурашки
В не-теле и белые паруса.
Моя Мостовский улыбка -
Кривые и стыдно совестно;
Как и белый
На моем Черном Sako Поступают борется.
Я, к сожалению, за последние
В Walts weam с вами.
Я, к сожалению, за последние
В Walts weam с вами.
Ваш далекий визит заклинание,
Вы проследовать потому, что вы утихли, вас;
Красная роза все о
Прохладный ветерок молодых душ.
Как ваше белое лицо спокойно,
Я azule теплые глаза,
И я голодаю мой shouldery;
Один, два, три, один, два и три.
Я, к сожалению, за последние
В Walts weam с вами.
Я, к сожалению, за последние
В Walts weam с вами.
Urrome, затерянный среди стен
Холод в моем незнакомом городе,
Я буду искать тебя в толпе,
Я сплавить меня так молод.
Последние шаги растворяться
Земля под нашими ногами,
Улыбки вы будете сжигать
По одной из моей мечты.
Я, к сожалению, за последние
В Walts weam с вами.
Я, к сожалению, за последние
В Walts Прогулки с вами ...
