Ангел небесен при мен долетя,
с любовна стрела ме докосна.
С твойте очи ме прониза в ноща
сърцето ми в миг омагьоса.
И сред олтар от цветя
дума за вярност ми обеща.
И ме обрече на любовта,
ала незнайно де отлетя.
С дума за вярност ти ми се врече,
пръстен за обич с любов ми дари.
Клетва ми даде, но си далече,
капят сълзите от мойте очи.
Ревност гори ме, мъка топи ме,
рана във мен боли...
Сняг във душата ми черен вали
и в мрамор студен я превръща.
Търси сърцето ми твойте следи
и тъжно при мен се завръща.
Може би сън е това,
може би само лоша шега.
Пръстена златен стискам в ръка,
той ще те върне при мене сега.
С дума за вярност ти ми се врече,
пръстен за обич с любов ми дари.
Клетва ми даде, но си далече,
капят сълзите от мойте очи.
Ревност гори ме, мъка топи ме,
рана във мен боли... (х2)
Небеса ангела летали,
С любовной стрелой коснулся меня.
С твоими глазами пронзили меня ночью
Мое сердце в мгновение зачаровала.
И среди алтаря цветов
Слово о верности мне обещало.
И он сделал мою любовь,
Но неизвестный де летел.
С словом верности, тихо,
Кольцо для любви с любовными подарками.
Клятва дала мне, но ты далеко,
капать слезы моими глазами.
Ревность сжигает меня, горе тает меня,
Рана во мне больно ...
Снег в моей душе черные дожди
И в мраморе холодно поворачивает ее.
Ищу следы твоего сердца
И грустно мне возвращается.
Может быть, сон это,
Может быть, только плохая шутка.
Кольцо золотого сжатия в руке,
Он вернет вас ко мне сейчас.
С словом верности, тихо,
Кольцо для любви с любовными подарками.
Клятва дала мне, но ты далеко,
капать слезы моими глазами.
Ревность сжигает меня, горе расплавы меня,
Рана у меня болит ... (x2)
