Текст песни Пламен Ставрев - Завръщане

Прашен път стара къща,
изгрев син ме прегръща,
колко път към дома извървях.
Идвам сам под небето,
В онзи свят там където бях добър,
И влюбен бях.

Сякаш пак виждам мама,
Уж е тук, но я няма.
Господ Бог я прибра,
В друг живот.
Спомени, жива рана,
Удари на камбана,
Само миг и епизод.

Птиците, слънцето, първите петли,
Раждам се и умирам пак.
Без подслон скитат тук,
Сенките на моето детсво,
Бели като първи сняг.

И въздишка, стон отронен,
Тук ли съм или е спомен.
И покрива бавно сдрача,
Мъж замислен който плаче.

Прашен път стара къща,
изгрев син ме прегръща,
колко път към дома извървях.
Идвам сам под небето,
В онзи свят там където бях добър,
И влюбен бях.

Птиците, слънцето, първите петли,
Раждам се и умирам пак.
Без подслон скитат тук,
Сенките на моето детсво,
Бели като първи сняг.

Пыльный путь Старый дом,
Восход солнца обнимает меня,
Сколько пути до дома я пошел.
Приходить один под небом,
В этом мире, где я был хорош,
И влюблен я был.

Как будто я все еще вижу свою маму,
Это здесь, но это ушло.
Господь Бог вернул ее обратно,
В другой жизни.
Воспоминания, живая рана,
Ударить в колокол
Просто момент и эпизод.

Птицы, солнце, первые петухи,
Я родился и снова умираю.
Здесь не бродают укрытие,
Тени моих детей,
Белый как первый снег.

И вздыхание, стон лови,
Я здесь или это память.
И медленно охватывает близнец,
Человек задумал, кто кричит.

Пыльный путь Старый дом,
Восход солнца обнимает меня,
Сколько пути до дома я пошел.
Приходить один под небом,
В этом мире, где я был хорош,
И влюблен я был.

Птицы, солнце, первые петухи,
Я родился и снова умираю.
Здесь не бродают укрытие,
Тени моих детей,
Белый как первый снег.