Помните ли малкото момче?
Момчето ще се повдигне на пръсти,
за да погледне през ключалката,
после неговите къдрави коси
ще преплуват слънчевия вик на пролуката
и той ще влезне при своите кукли.
Момчето не знае да играе.
Една кукла, която някога казваше “Мамо”,
преди да заспи, му намигна цинично с проскубани мигли.
Ние тръгнахме от малкият свят
и сигурно искахме да познаваме всекиго,
а после прескочихме високият праг
на своята вяра и повече не искахме да познаваме никого.
Извървяхме нашето минало прегърбено, свито,
изплашено с времето и изтичахме в зелените сънища,
големите радостни детски пътеки,
за да се срещнем в ковчега на своята зрелост.
Нашият коняк замръзна в чашите.
Смъртта е по-милостива от вас,
тя тихо пристъпва преди да замаже.
Тя нежно ни целува, за да вземе живота.
Тя обича всички ни, докато ние се мразим.
Смъртта е нашият единствен добър завършек.
Искам да ме целунеш, тъй нежно, както смъртта.
Прощавай! Всичко си отива...и аз си отивам.
Все едно, че никога не ме е имало. Прощавай...
Do you remember the little boy?
The boy will get on his toes,
to look through the lock,
then his curly hair
they will swim across the solar cry of the gap
and he will enter his dolls.
The boy does not know how to play.
A doll that used to say "Mom,"
before falling asleep, she winked cynically at him with torn lashes.
We started from the small world
and we must have wanted to know everyone,
and then we jumped the high threshold
of our faith and we no longer wanted to know anyone.
We walked our past hunched over, hunched over,
frightened by the weather and we ran into green dreams,
the great joyful children's paths,
to meet in the ark of his maturity.
Our cognac froze in the glasses.
Death is more merciful than you,
she steps quietly before blurring.
She kisses us tenderly to take life.
She loves us all while we hate each other.
Death is our only good ending.
I want you to kiss me as tenderly as death.
Goodbye! Everything goes ... and I go.
It's like I've never been there. Goodbye ...
