Когато денем крача из големия град
стъпвам бодро и си знам, че търся теб...
Сигурно си някъде из тоя щурав ад,
знам, ще те измъкна някой ден...
Не знам дали съм луд, или нормален е света,
но искам тази нощ луната да ти подаря!
Знам, че не е лесно да повярваш ей така,
една китара ще ни излекува от студа.
Една китара знае само за моята душа...
Една китара имам само - това е моята съдба...
Кога ли ще пораснем ? Вечно ли ще сме деца ?
Все си мисля че съм принц, а ти пък пепеляшка си сега...
Питам се защо когато твоя е нощта,
една китара все прегпъщам във съня...
Една китара знае само за моята душа...
Една китара имам само - това е моята съдба...
Все така се случва - цял живот се уча
вятъра да стигна и да догоня своя път
силно прегърни ме и да полетиме
със вятърните мелници да се въртиме до безкрай
Една китара...
до безкрай
When the day pacing the big city
step cheerfully and I know that you seek ...
Probably somewhere in this crazy hell
I know I'll get you out someday ...
I do not know if I'm crazy or sane is the world
but I want tonight to give you the moon!
I know it is not easy to believe like that,
a guitar will heal us from the cold.
A guitar only knows about my soul ...
A guitar it just - it's my destiny ...
When will we grow up? Forever we will have children?
I still think I'm a prince, and you did Cinderella now ...
I wonder why when yours is the night
a guitar has pregpashtam in sleep ...
A guitar only knows about my soul ...
A guitar it just - it's my destiny ...
Still it happens - lifelong learning
Wind's got to catch its way
strong hug me and FLYName
with windmills to vartime indefinitely
A guitar ...
to infinity
