Нощта влезе бавно в кръчмето.
Сервитьорът на пода заспа.
Таксиметър си пие кафето.
Две мадами си търсят бела.
Аз седя си, прегърнал коняка
и няма къде да преспа,
и няма кой да ме чака,
но с това не се свършва света.
А ноща си отиваше бавно
със вятър, дим и мъгла
и на малката уличка
слънце отново изгря.
Шофьорът допи си кафето,
бакшиш пусна и даде газ,
ония двете цакаха сантасето
и удушиха последния фас.
Колко малко ни трябва понякога,
колко вещи, уют и пари,
но дори да се свърши коняка
слънце отново блести.
А ноща си отиваше бавно
със вятър и дим, и мъгла
и на малката уличка
слънце отново изгря.
Ночь медленно пошла в паб.
Официант на полу уснул.
Таксиметр напитки кофе.
Две малышки ищут Белла.
Я сижу сами, обнял коньяк
И нет места для среза,
И никто не ждать меня,
Но это не заканчивает мир.
И ночь он пошел медленно
с ветром, дымом и туманом
и на маленьком переулке
Солнце снова поднялась.
Драйвер присоединился к его кофе,
Бакшиш упал и дал газ,
Двое из них сделали Сантасето
и задушил последний FASC.
Как мало нам нужно иногда,
Сколько вещей, уюта и денег,
но даже к концу коньяка
Солнце блестит снова.
И ночь он пошел медленно
с ветром и дымом и туманом
и на маленьком переулке
Солнце снова поднялась.
