Гледаш ли ме - аз изтръпвам
по земята чак пристъпвам.
Две очи небесно сини,
ме накараха да полетя.
Ти разля се вътре в мене,
като огън в моите вени.
Аз коя съм - не разбирам
и не знам къде отивам.
Първи път с тебе сме заслепени,
втори път вече сме пристрастени,
трети път е върха.
Не не можем повече един без друг.
До живот вече сме пристрастени,
от любов аз към теб, ти към мене.
Искам те, искаш ме.
Невъзможно е да спрем до тук.
Гледам ли те – полудяваш,
и без въздух чак оставаш.
А очите са магнити,
в клепачите си скрии ме.
Всички бивши и предишни,
мои, твои са излишни.
Миналото е изтрито,
започваме на чисто.
Първи път с тебе сме заслепени,
втори път вече сме пристрастени,
трети път е върха.
Не не можем повече един без друг.
До живот вече сме пристрастени,
от любов аз към теб, ти към мене.
Искам те, искаш ме.
Невъзможно е да спрем до тук.
Ты смотришь на меня - я вздрагиваю
На земле я продолжаю.
Два глаза небесного синего,
заставил меня летать.
Вы пролились внутри меня,
как огонь в моих венах.
Я кто я есть - я не понимаю
И я не знаю, куда я иду.
Первый раз с тобой ослеплен,
Второй раз мы уже зависимы,
Третий раз - верх.
У нас нет большего без другого.
К жизни мы уже зависимы,
От любви меня к тебе, ты мне.
Я хочу тебя, ты хочешь меня.
Невозможно остановиться здесь.
Ты смотришь на тебя - сумасшедший,
И без воздуха вы остаетесь.
И глаза магниты,
В твоих веках прячу меня.
Все бывшие и предыдущие,
Мой, твои лишние.
Прошлое было удалено,
Мы начинаем на чистоте.
Первый раз с тобой ослеплен,
Второй раз мы уже зависимы,
Третий раз - верх.
У нас нет большего без другого.
К жизни мы уже зависимы,
От любви меня к тебе, ты мне.
Я хочу тебя, ты хочешь меня.
Невозможно остановиться здесь.
