С приятели сега е пълен моят ден и всеки се кълне в любов безкрай към мен.
Но питам се защо когато бедна бях, край мен не виждах поне един от тях.
Смее се моето лице, но тъгува в мен моето сърце, в този свят лоша игра е любовта.
Смърт не е, уби човека, но защо забравя всеки, че е само гост на таз добра земя.
В прах, в пепел и в забрава свършва всяка земна слава.
Никой нищо не взема на ония свят. ( х 2 )
Посрещам всеки аз с парещи очи, но този ням въпрос в душата ми горчи.
Кого обича теб, ще бъде ли до мен, ако остана аз без слава някой ден.
Смърт не е, уби човека, но защо забравя всеки, че е само гост на таз добра земя.
В прах, в пепел и в забрава свършва всяка земна слава.
Никой нищо не взема на ония свят. ( х 2 )
With friends, now is my full day, and everyone swears on endless love for me.
But I wonder why when I was poor, I didn't see at least one of them.
My face laughs, but it saddens my heart, in this world the bad game is love.
Death is not, it killed the man, but why does everyone forget that he is only a guest on this good land.
In dust, in ashes and in oblivion, all earthly glory ends.
Nobody takes anything in the other world. (x 2)
I welcome everyone with burning eyes, but this silent question in my soul is bitter.
Whoever you love will be with me if I remain out of glory one day.
Death is not, it killed the man, but why does everyone forget that he is only a guest on this good land.
In dust, in ashes and in oblivion, all earthly glory ends.
Nobody takes anything in the other world. (x 2)
