Земята на дедите ни
земята на дедите ни
земята на дедите ни е там.
И нощите и дните ни
децата и жените ни
смехът ни и сълзите ни са там.
На кръста на мечтите ни
разпъваха душите ни
но там и моят корен е посят.
И въздуха и птиците
водата и тревиците
и всеки камък там ми е познат.
И само там един прозорец свети
сред цялата космична тъмнина.
Сега те викат хиляди планети
а ти се връщаш вечно у дома.
След сто хилядолетия
през хиляди съзвездия
ще соча към земята със ръка.
Където сме обичали
където сме наричали
пътеките със свойте имена.
Земята на дедите ни
цветята и жените ни
децата и мечтите ди една.
И тя не е обречена
защото е изсечена
на картата на нашите сърца.
И само там един прозорец свети
сред цялата космична тъмнина.
Сега те викат хиляди планети
но ти се връщаш вечно у дома.
И само там един прозорец свети
сред цялата космична тъмнина.
Сега те викат хиляди планети
но ти се връщаш вечно у дома.
The land of our ancestors
the land of our ancestors
the land of our ancestors there.
And our days and nights
children and our women
laughter and the tears are there.
The cross of our dreams
They are stretching our souls
but there is and my roots inoculated.
And the air and the birds
water and trevitsite
and every stone there my acquaintance.
And only there one window lit
among all cosmic darkness.
Now they call thousands of planets
and you come back forever home.
After a hundred millennia
in thousands of constellations
I will point to the earth by hand.
Where we loved
where we called
paths with its area names.
The land of our ancestors
flowers and women us
children and dreams di one.
And it is not doomed
because it is cut
map of our hearts.
And only there one window lit
among all cosmic darkness.
Now they call thousands of planets
but you're back home forever.
And only there one window lit
among all cosmic darkness.
Now they call thousands of planets
but you're back home forever.
