Един човек върви зад мен.
Обръщам се, а няма никой.
И така - всеки ден.
Прониква в мене и пониква.
От гърлото ми глупаво наднича.
Обича ме. Флиртува с моите очи.
От зъбите ми си тъкми усмивка.
С моят глас мълчи - свенливко.
Усещам скелета му грапав,
заплетен между мойте стави.
Мъча се да го отпратя - не става.
Отдавна в тялото ми се засели.
Без да пита връхлетя.
Нахълта целият.
Сега.
Наконтен със пижама на цветя,
Събужда се и ляга в мен.
И така - всеки ден.
Аз ли съм или не съм.
A man walking behind me.
I turn , and no one .
So - every day.
Penetrates me and sprouts .
From my throat stupid peeps .
He loves me . Flirting with my eyes.
From my teeth deviseth his smile.
With my voice is silent - svenlivko .
I feel his skeleton rugged ,
MY tangled between joints.
I try to send him away - it is not .
Long ago in my body settled .
Without asking struck .
Stormed whole .
Now .
Sported pajamas with flowers,
He wakes up and sits me.
So - every day.
Am I or am not .
