На двайсет километра от Бургас
сияеше едно градче пред нас,
едно градче със себе си заето -
Поморие се казваше градчето,
Което със дискретност всеотдайна
опазваше опасната ни тайна.
Там някъде, край рестораната скучен
паркирах мотопеда незаключен.
(Chorus)
Поморие е нашта клетва,
почти изречена на глас.
Едва на двайсет километра
отдалечена от Бургас.
И тръгвахме по улички домашни,
под слънчев смях и под смокини прашни,
вървяхме млади, влюбени, транзитни
край дворчета съвсем любопитни.
Под нас любовна тръпнеше скалата -
целувка на морето и земята.
И чувах на сърцето си синкопа -
аз Пейо бях, а аз пък Калиопа.
(Chorus)
Дали не сбърках, или ти не сбърка -
но все по теб умът ми още хвърка.
Ти спиш сега, привършила прането,
на двайсет километра от градчето.
С нокът спомен паметта ми драсва,
отдавна мотопедът ми ръждясва
И трябва да запалим с теб колата,
за да отидем двама при скалата.
Twenty kilometers from Burgas
there was a small town in front of us,
a small town with itself occupied -
Pomorie was called the town,
Which with discretion is dedicated
kept our dangerous secret.
Somewhere near the restaurant boring
I parked the moped unlocked.
(Chorus)
Pomorie is our oath,
almost uttered aloud.
Only twenty kilometers away
away from Bourgas.
And we went down the streets home,
under the sun laughing and under the dusty figs,
we were going young, in love, in transit
near the courtyards quite curious.
There was a rock beneath us -
kiss of the sea and the earth.
And I heard syncope in my heart -
I was Peyo and I was Calliope.
(Chorus)
Whether I was wrong or wrong -
but still your mind is still cast.
You're sleeping now, done with the laundry,
twenty kilometers from the town.
With the claw memory memory is boring,
long ago my moped rusted
And we have to start the car with you,
to go two to the rock.
