Все едно някой е живял в мен,
но сега в този дом,
всички вещи са самотни и излишни.
Все едно днес съм в изоставен град,
с улици покрити в прах
и не мога да те видя,
как вървиш по тях.
Плаша се щом е тихо,
плаша се да не свикна,
че е нормално и без теб да живея вече.
Плаша се щом не плача,
плаша се, че забравям,
как съм държала любовта без да осъзнавам...
Върни ми!Върни ми!
Живота с теб върни ми!
Върни ми!Върни ми!
Върни ми любов със твойто име!
Все едно усните ми нямат вкус
и очите нямат цвят
и сърцето е от дясно на чуждо място.
Все едно времето пропуска мен,
всичко е преди и след.
Имах ли или те нямах
днес е все едно.
Плаша се щом е тихо,
плаша се да не свикна,
че е нормално и без теб да живея вече.
Плаша се щом не плача,
плаша се, че забравям,
как съм държала любовта без да осъзнавам...
Върни ми!Върни ми!
Живота с теб върни ми!
Върни ми!Върни ми!
Върни ми любов със твойто име!
Върни ми!Върни ми!
Върни ми любов със твойто име!...
Как будто кто-то жил во мне,
Но сейчас в этом доме,
Все предметы одиноки и лишнее.
Я как сегодня в заброшенном городе,
с улицами, покрытыми пылью
И я не вижу тебя,
Как вы идете на них.
Напуган, как тихо,
испугался не привыкнуть к
что это нормально и без тебя больше жить.
Я напуган, как я не плачу,
Я напуган за то, что забыл,
Как я продолжал любовь без осознания ...
Вернитесь ко мне! Вернитесь ко мне!
Жизнь с тобой вернусь ко мне!
Вернитесь ко мне! Вернитесь ко мне!
Верните мою любовь с вашим именем!
Это как мои блюда не имеют вкуса
и глаза не имеют цвета
И сердце находится на праве на иностранное место.
Как время скучает по мне,
Все до и после.
У меня было или у тебя не было
Сегодня все равно.
Напуган, как тихо,
испугался не привыкнуть к
что это нормально и без тебя больше жить.
Я напуган, как я не плачу,
Я напуган за то, что забыл,
Как я продолжал любовь без осознания ...
Вернитесь ко мне! Вернитесь ко мне!
Жизнь с тобой вернусь ко мне!
Вернитесь ко мне! Вернитесь ко мне!
Верните мою любовь с вашим именем!
Вернитесь ко мне! Вернитесь ко мне!
Верните мою любовь с вашим именем! ...
