Беше отдавна, но си спомням до днес
на един бал със маски се срещнахме с теб.
Някой случайно ни запозна
и ти Жулиета за име избра.
Смутен, развълнуван, шегата приех
- Ромео - отвърнах - ще бъда за теб
и сякаш почувствах как със очи
ти отвърна - Незнам, може би.
Разговаряхме после за много неща
за Ромео, Жулиета, за теб и за нас
и сърцата ни сякаш, събрани в едно
се докосваха с искрена, чиста любов.
Спомням си, всъщност помня до днес
как като в сън аз танцувах със теб.
Неусетно и бързо настъпи часа,
в който маската всеки свали със ръка.
И тогава смутен, развълнуван и плах
аз попитах - Ще се срещнем ли някога пак?
А ти, Жулиета, отвърна със смях
- О, Ромео, това беше само шега, шега.
It was a long time ago, but I remember to this day
we met you at a mask ball.
Someone accidentally introduced us
and you chose Juliet as your name.
Embarrassed, excited, I accepted the joke
"Romeo," I said, "I will be for you."
and it felt as though I had eyes
you replied - I don't know, maybe.
Then we talked about a lot of things
for Romeo, Juliet, for you and for us
and our hearts seem to be gathered in one
they touched with genuine, pure love.
I remember, actually, I remember to this day
how in a dream I danced with you.
The hour has passed unnoticed and fast,
in which everyone removes the mask by hand.
And then embarrassed, excited and timid
I asked - Will we ever meet again?
And you, Juliet, replied with a laugh
“Oh, Romeo, it was just a joke, a joke.
