Всяка есен се заричам
да се върна тук.
Мама чака под асмите,
гасне всеки звук.
Дълго, дълго тя се взира
в пътната врата,
чака стъпките ми леки
в есента...
Някой ден ще я целуна,
но кога - не знам.
Свети кротко жълта дюля
в майчината длан...
Пада слънце като пръстен
в бавната река.
Мама тихо се прибира
В есента...
Every autumn vow
to come back here.
Mom waits under vines ,
every sound fades .
Long, long she stares
in the front door ,
waiting for my footsteps light
in autumn ...
Someday I'll kiss her ,
but when - I do not know .
St. mildly yellow quince
in the mother's hand ...
Sun falls as ring
in the slow river.
Mom quietly retracts
In autumn ...
