Звън дочух - далечен звън,
звън - внезапен и тревожен,
Камбана влезе в моя сън
и ме погали спомен...
Звезда над мене изгоря,
нощта от болка потрепери,
Прошепна хор - във храм аз бях,
дете бях и се молех!
Запалих свещ от друга свещ,
ръка целунах на старица,
и нещо скъса се във мен,
като в ранена птица...
Глас забравен - нощен глас -
дочух камбаната да плаче,
с душа горчива като мен -
с душата на сираче!
Забравих страх,усетих Бог -
и светлината ме прегърна...
И времето за дълго спря -
аз в себе си се върнах...
I heard a ringing - a distant ringing,
ringing - sudden and anxious,
The bell entered my dream
and caressed my memory ...
A star burns above me,
the night trembled with pain,
The choir whispered, "I was in the temple,
I was a child and I prayed!
I lit a candle from another candle,
I kissed an old woman's hand,
and something broke in me,
like in a wounded bird ...
Voice forgotten - night voice -
I heard the bell cry,
with a bitter soul like me -
with the soul of an orphan!
I forgot my fear, I felt God -
and the light embraced me ...
And time stopped for a long time -
I came back to myself ...
