По своя път един и същ
разнася мълнии трамвая,
гърми и обещава дъжд,
а аз какво да обещая?
Обичам те дотук.
Обичам те дотук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара,
обичам те дотук.
Сега трамваят е нащрек,
внезапно забелязал,
че вече съм един човек
от релсите излязал.
Обичам те дотук.
Обичам те дотук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара.
И отминават твойте крачки,
изглежда, че съм станал друг
след този писък на спирачки,
обичам те...
Обичам те дотук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
Обичам те дотук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
Обичам те дотук.
Обичам те дотук.
Обичам те дотук.
Обичам те дотук.
Обичам те дотук.
On its way the same
spread lightning tram
thunders and promises rain
but what I can promise?
I love you so far.
I love you so far,
to this bridge to that station
until this moment, and sound
Rose to the traffic lights.
To the corner of the sidewalk
I love you so far.
Now the tram is alert,
suddenly noticed
I am now a man
the rails came out.
I love you so far.
I love you so far,
to this bridge to that station
until this moment, and sound
Rose to the traffic lights.
To the corner of the sidewalk.
And pass your steps
it seems that I have become another
after that scream of brakes
I love you...
I love you so far,
to this bridge to that station
until this moment, and sound
Rose to the traffic lights.
I love you so far,
to this bridge to that station
until this moment, and sound
Rose to the traffic lights.
I love you so far.
I love you so far.
I love you so far.
I love you so far.
I love you so far.
