Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.
Тичат, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра,
как се завръщаме.
Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи.
Пак да се намерим,
пак да се прегърнем
завинаги.
Как един без друг сме живяли
в тоз излят от бетон и стъкло
мъдър свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.
Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.
I'm fine.
You are here.
You still have my shoulder.
I miss it without the sound
we hug each other again.
They run, they bump into us
words, look.
Nobody even understood today
how we come back.
How many streets we walked with you
under the sky and limes.
Let's meet again,
let's hug again
forever.
How we lived without each other
poured into concrete and glass
a wise world,
in which everyone with a cry was born
and he expects his love to this day.
I'm fine.
You are here.
You still have my shoulder.
I miss it without the sound
we hug each other again.
