Може би се стъмва вън, може би е облак -
сякаш някой, с тъмна плам, скрива златен огън.
Сенките нахлуват в мен, устните ми съхнат -
аз ли съм момичето - извор непресъхващ?
А по пътя след теб тичат моите очи
и оставам сама в своя дом от мечти.
И заспивам в сълзите си.
Скривам всички спомени, болката заключвам,
тръгвам с плахи стъпки аз, на обич да се уча.
Ето пак усмихвам се, светлина събирам,
но, едва привикнало, в мен сърцето спира.
А по пътя след теб тичат моите очи
и оставам сама в своя дом от мечти.
И заспивам в сълзите си.
Возможно, это выходит, может быть облако -
Как будто кто-то, с темным пятном, скрывает золотой огонь.
Тени захватили меня, мои губы сухие -
Я девушка - источник смущения?
И на пути после того, как вы запустите глаза
И я остаюсь один в моем доме от снов.
И заснуть в своих слезах.
Я прячу всех воспоминаний, боли замок,
Я ухожу с робкими шагами, любить учиться.
Здесь я снова улыбаюсь, сбрасывающий свет,
Но, едва привык, сердце останавливается во мне.
И на пути после того, как вы запустите глаза
И я остаюсь один в моем доме от снов.
И заснуть в своих слезах.
