Ти отмина (3)
Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,
сякаш пролет и есен, и зима...
Твойта сянка над младата ръж се изви
като кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга почна лекичко
да те възражда.
Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи,
вероятно да те преживея.
А душата виновно, виновно мълчи
само сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едва,
пиле някакво изписука.
Ах каква,ах каква синева синева сме забравили
някога тука.
Синева,синева...
Вы проходите (3)
Как будто мечта, казалось, снег, как будто дождь,
Как будто весна и осень, а зима ...
Твоя тень над молодой ржи скрученным
Как полотенце синий.
Необеспеченная грустная шутка, как патрочка, звонит.
И ароматическая грусть живой
оживить тебя.
Я остановился, я остановился и закрыл глаза,
Я, наверное, испытываю вас.
И душа виновата, виновата молчит
Только тень прошла через нее.
Только ветер, ветер дергается едва,
Куриный напиток.
Ну что, ну какая синувая синева мы забыли
когда-либо здесь.
Синева, Синева ...
