Ето влакът, който ме разделя с тебе
и който, вярвам, ще те върне пак отново.
Когато идва той ми носи твойта обич.
Когато тръгва...тръгва си самотен...
Ето влакът, с който любовта замина.
Той бавно тръгна, тръгна без да каже сбогом...
Шептяха колелата само твойто име,
че тръгват и се връщат с моя спомен...
Летеше влакът през гори, поля...
Летеше той през моите години...
Аз помня как ми махна със ръка...
Заплаках..., но влакът замина...
Ето влакът, който искам да се върне...
Дали ще чака някой, някой да прегърне...
Дали да чакам пролет, лято, есен, зима
да ми върне моята любима!
Летеше влакът през гори, поля...
Летеше той през моите години...
Аз помня как ми махна със ръка...
Заплаках..., но влакът замина...
Това ми разказа един случаен човек
с побелели коси...
Нямало е никаква гара и никакъв влак...
Просто любовта е заминала...
Вот поезд, который отделяет меня от тебя
и который, я верю, вернет вас снова.
Когда он приходит, он приносит мне твою любовь.
Когда он уходит ... он уходит один ...
Вот поезд, с которым ушла любовь.
Ушел медленно, ушел, не попрощавшись ...
Колеса шептали только твое имя,
что они уходят и возвращаются с моей памятью ...
Поезд летел через леса, поля ...
Он летал в мои годы ...
Я помню, как он мне помахал ...
Я плакал ... но поезд ушел ...
Вот поезд, который я хочу вернуть ...
Будет ли кто-то ждать, пока кого-нибудь обнять ...
Стоит ли ждать весны, лета, осени, зимы
чтобы вернуть мне мою любимую!
Поезд летел через леса, поля ...
Он летал в мои годы ...
Я помню, как он мне помахал ...
Я плакал ... но поезд ушел ...
Так сказал мне случайный человек
с седыми волосами ...
Ни станции, ни поезда ...
Просто любовь ушла ...
