НЕЗАБРАВА
Налей ми вино в чаша тънкостенна
и приседни с усмивка неизменна.
Любима, ти навярно имаш право:
сърцето свойта участ заслужава.
И накакси привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещнеш, или слава -
сърцето този изпит заслужава.
Целувай дълго. Глътката резлива
безсмъртната любов из нас разлива.
Не можеш дълго? Е, до гроб тогава!
Сърцето този празник заслужава.
Далеч от теб или навеки с тебе,
спокоен ще дочакам всеки жребий.
Сърцето всеки жребий заслужава.
Но не забрава, ах, но не забрава...
Наполни вновь вином бокал мой тонкостенный,
Присядь с улыбкою своею неизменной...
Ты вправе все себе, любимая, позволить Так серце каждое достойно своей доли.
Я ко всему привык, болтаясь в общем трюме,
К рыданью в тишине, к молчанью в диком шуме...
И есть ли разница – проклятье или слава:
На все, что ждет нас – заслужило сердце право.
И долгий поцелуй (и космос – и в изголовье!) В нас разливается бессмертною любовью...
Не долгий? Ну, хотя б – до тех пор, пока живы, Тот сладкий поцелуй что сердце заслужило...
И если вдруг мелькнет – сейчас ли, после – дальше! –
Неискренности тень – вранья, измены, фальши –
Однажды ночью (и – есть ли хуже наказанье?)
Зальется сердце вдруг последними слезами...
Жить рядом ли с тобой, разлукою ли мучась –
Безропотно, поверь, приму любую участь,
Как принимаю каждый новый день я...
Но, Боже мой, не дай, не дай забвенья!
UNFORGETTABLE
Pour me wine in a thin-walled glass
and sit down with a constant smile.
Beloved, you are probably right:
the heart deserves its fate.
And the man gets used to it,
screams in silence, silent in ecot.
Whether you will meet disgrace or glory -
the heart deserves this exam.
Kiss for a long time. The sip is sharp
immortal love spills over us.
Can't you last long? Well, to the grave then!
The heart deserves this holiday.
Away from you or forever with you,
I will wait calmly for every draw.
Every lot deserves a heart.
But don't forget, ah, but don't forget ...
Refill my thin-walled glass with wine,
Sit down with your constant smile ...
You have the right to allow yourself, beloved, so that everyone's heart is worthy of its share.
I'm used to everything hanging out in the common hold,
To sob in silence, to silence in the wild noise ...
And is there a difference - a curse or glory:
The heart has earned the right to everything that awaits us.
And a long kiss (and space - and at the head!) In us spills immortal love ...
Not long? Well, at least - as long as they are alive, That sweet kiss that the heart deserved ...
And if it suddenly flashes - now, then - further! -
Insincerity shadow - lies, betrayals, falsehoods -
One night (and - is there a worse punishment?)
The heart will suddenly fill with the last tears ...
Whether to live next to you, whether suffering from separation -
Relentlessly, believe me, I will take any part,
As I take each new day I ...
But, my God, do not give, do not give oblivion!
