Вито се оро заведе
пред Станкини равни двори,
до сека мома и момче,
до наша Станка ни едно.
Оздолу иде ергенче,
накриво носи калпаче,
оно се вана до Станка,
на Станка дума продума:
- Станке ле, Станке хубава,
ай да се, Станке, земеме,
колко сме лика прилика,
като два стръка иглика, (2)
като два бора у гора.
Станка му дума продума:
- Как ще се ние земеме, (2)
кога сме пуста роднина?
Момче на Станка продума:
- Станке ле, моме хубава,
гъста търница сек нема,
дълбока вода дно нема,
ситно камене брой нема,
хубава мома род нема.
Vito Oro took off
in front of Stanky's flat yards,
by the way girl and boy,
to our Machine no one.
A little lamb comes in handy,
he wears a cap,
it goes to Stanka,
Stanka's words say:
- Stanke le, Stanke is nice,
come on, Stanke, land,
how similar we are,
like two needles, (2)
like two pines in a forest.
His machine word said:
- How will we land, (2)
when are we an empty relative?
Stanka's boy says:
- Stanke le, nice lady,
there is no dense turnpike,
deep water bottom is gone,
small stones no number,
nice girl kinda no.
