Дали за теб съм пак онази същата,
кочто ти на колене бе молил,
да не поглежда много често слънцето,
да не поглежда много често слънцето
и да забравя, че сме само двама.
Дали за теб съм пак онази същата,
покрила със коси лицето ти
и вените от кръв преливащи
във струни ги превръщах
с болката дали за теб съм пак онази същата.
Пр.:Живот ли е това,
аз питах се и любех,
недолюбвах времето,
а то събираше остатъка от мен за спомен,
така променяше лицето ми,
че ставах всеки път по-млада,
но то се знаеше, че в мен е скрита рана.
Останалото, както казват,
чака ме, каквото писано е ,
аз сънувам го, коквото съм изпяла,
пяла съм, каквото не изпях,
сънувам го, дали за теб съм пак онази същата.
Am I the same for you,
what you begged on your knees,
not to look at the sun very often,
not to look at the sun very often
and forget that there are only two of us.
Am I the same for you,
covered your face with hair
and veins of blood overflowing
I turned them into strings
with the pain of whether I am the same for you again.
Ex .: Is this life,
I wondered and I loved,
I didn't like the weather,
and it collected the rest of me as a souvenir,
so it changed my face,
that I was getting younger every time,
but it was known that there was a wound hidden in me.
The rest, as they say,
what is written is waiting for me,
I dream it, what I sang,
I sang what I didn't sing,
I dream of him, whether I am the same for you again.
