Колко дълго търсех ти преди,
с мене беше преброени дни.
Нека щом така си си решила,
но си спомняй, че с мене си била.
Щом се вгледам в тъмното навън
искам да се върне този сън.
С тебе да се губим на брега,
само ти си само в косите ми снега.
Но още те обичам и не забравяй никога,
че само с тебе искам живота си да споделя.
И пак ще те обичам, дори потънал в самота,
в сърцето ще те нося в този свят и след това.
Минаха пред мен безброй лица,
тъжно ме целуваше дъжда.
Чаках през октомври есента,
да покрие спомена с листа.
И мечтая пак да си до мен,
да се върне само още ден.
Да целувам устни и очи
а не овехнали клони със сълзи.
Но още те обичам и не забравяй никога,
че само с тебе искам живота си да споделя.
И пак ще те обичам, дори потънал в самота,
в сърцето ще те нося в този свят и след това.
How long before they looking for,
with me was numbered days.
Let me once so I've decided
but remember that you were with me.
As I look out in the dark
I want to return to this dream.
With to lose ashore
only you're only in my hair snow.
But I still love you and never forget,
that I only want to share their lives.
And I will love you even sunk in solitude,
in my heart you'll stay in this world and beyond.
They passed in front of me countless persons
sadly kissed rain.
I waited in October autumn
cover with leaves mention.
And still I dream to me,
only to return another day.
Kissing lips and eyes
not ovehnali branches with tears.
But I still love you and never forget,
that I only want to share their lives.
And I will love you even sunk in solitude,
in my heart you'll stay in this world and beyond.
