Мислите ми знам прозират, като роклята по мене.
Забраних им, но не спират, да ме връщат все към тебе.
Не помага и гримът ми, моите чувства да скрия.
Ти разбираш, и без думи...
Ти на пръсти ме познаваш, след онази лудост наша.
Ти навярно осъзнаваш, как от себе си се сплаша.
Но отново нарушавам, всяка моя забрана.
Полудявам да те нямам, тази нощ ще остана с теб !
И като буря, след дълго затишие,
пак ще забравя, за всяко приличие.
И пак ще вляза, в твоята кожа, като зараза...
Късно ни е да играем, положителни герои.
Не е за последно знаем, всичко пак ще се повтори.
В погледът ти пак усещам, стар пожар, не загаснал.
Може много да е грешно, но в сърцето ти аз съм, знам.
И като буря, след дълго затишие,
пак ще забравя, за всяко приличие.
И пак ще вляза, в твоята кожа, като зараза...
My thoughts I know are transparent, like the dress on me.
I forbade them, but they do not stop, to bring me back to you.
It doesn't help my make-up, my feelings to hide.
You understand, and without words ...
You know me on your toes, after that madness of ours.
You probably realize how scared you are of yourself.
But again, I violate any of my prohibitions.
I'm crazy not to have you, I'll stay with you tonight!
And like a storm, after a long lull,
I will forget again, about every decency.
And I will enter your skin again, like an infection ...
It's too late to play, positive characters.
It is not the last time we know, everything will happen again.
In your eyes I feel again, an old fire, not extinguished.
It may be very wrong, but in your heart I am, I know.
And like a storm, after a long lull,
I will forget again, about every decency.
And I will enter your skin again, like an infection ...
