Текст песни Todor Kolev - Жалба за младост

Нямаше още никакви хора около кафенето "Кристал", късите рокли бяха на мода - Емил Димитров едва беше запял: (Арлекино, Арлекино) Ей, синьо елече Ирина облече в дългата, дългата тягостна нощ, Кордов намери вълшебното цвете и светът стана по-малко лош (под дъжда, който чука в листата) С него тогава горяхме от обич, Лили пееше "малка съм аз...", а на Витоша облаци нови се прегръщаха, сякаш над нас. Коста Цонев тогава пред всички обяви "микрофона е ваш" и излезе Богдана самичка и и запя "нон се риен...". Зеленеоко момиче откри за Боян колко много неща са красиви, а пък Годжунов, така и до днес не разбра, че и розите май са бодливи. А по Йорданка делфини тъгуват, Гошо потъна сам в тишина, Бисер все още е юноша бледен в събота срещу неделя едва - (аз съм само един юноша весел) Ей, още очаква Мишо Мария на булеварда, под кестен висок, вятърът свири, сякаш с фуния, песен из филма "Козият рог" - (на - на - на на на, на - на - на на на на) Мими възпя свойта майчица свята, Петьо мъката своя прокуди, а от малкия светъл прозорец за Щурците света беше чуден. Нямаше група Сигнал и каскади, импресариа и "Може би", Маргарита успя да запази своя устерм за по-късни дни. Нямаше диско, нямаше реге, нямаше още Диана експрес, нито на Васко кой, кой да му каже - Тодор Колев го нямаше даже. (Отвори ми, нося тишина) ти ди ди, ти ди ди ти ди ди да.

There were no people around the Crystal Cafe yet, short dresses were in vogue - Emil Dimitrov had barely sung: (Harlequin, Harlequin) Hey, Irina wore a blue vest in the long, long hard night, Cordoba found the magic flower and the world became smaller bad (under the rain that knocks at the leaves) We were burning with love then, Lily sang "I'm small ...", and on Vitosha new clouds embraced, as if over us. Kosta Tsonev then in front of all the announcements "the microphone is yours" and Bogdana came out alone and sang "non se rien ...". A green-eyed girl discovered for Boyan how many things are beautiful, and Godzhunov still did not understand that roses seem to be prickly. And on Jordanka dolphins mourn, Gosho sank alone in silence, Biser is still a pale teenager on Saturday against Sunday barely - (I'm just a cheerful teenager) Hey, Misho Maria is still waiting on the boulevard, under a tall chestnut tree, the wind is blowing as if with funnel, a song from the movie "The Goat's Horn" - (na - na - na na na, na - na - na na na na na) Mimi sang her holy mother, Petyo banished his grief, and from the small bright window for the Crickets the world was wonderful. There was no Signal group and stunts, impresario and "Maybe", Margarita managed to keep her usterm for later days. There was no disco, no reggae, no Diana Express yet, no one to tell Vasko - Todor Kolev didn't even have one. (Open to me, I carry silence) you go, you go you go.