Ела!
Че притъмня и стана тежко.
Пътеката остана без душа.
Защото няма истина без грешки.
Аз чакам сама, страдам и мълча.
Неволята от преданност настана.
От ревност – риска, от тъга – скръбта.
Изчезнаха словата – стана няма,
безкрила, охладена любовта.
Мълча в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълча във тъжното пространство –
ужасно разредена тъмнина.
Защо тъй рано мръква над полето?
Къде потъват всички гласове?
Къде потъват всички гласове?
Над мене непробудени дървета,
край мене онемели ветрове.
Прийти!
Что это затемнено и стало тяжелым.
Тропа осталась без душа.
Потому что нет правды без ошибок.
Я жду себя, я страдаю и тихо.
Неприятности преданности размещены.
Из ревности - риск, от печали - горе.
Слова исчезли - нет,
Копченая, охлажденная любовь.
Я молча в жестокой настойчивости,
в неразрушимой тишине.
Молчать в печальном пространстве -
ужасно разбавленная тьма.
Почему ты над полем?
Где все голоса раковины?
Где все голоса раковины?
Над мной беспрецедентные деревья,
Встроенные ветры.
