Понякога, когато оставам сама,
започва да ме мъчи мисълта,
че живея в клетка без никаква врата.
Не мога да се махна, ни да вдигна ръка,
защото господарят е измислил това -
да стоя натясно срещу порцийка храна.
Друг път превъртяла от ужасен сън,
ставам от леглото и поглеждам навън,
да видя там ли си е всичко,
в комплекта както си стои.
Въздуха, небето, дървета и река
станали са черни, но това е от нощта,
о всичко си е тука - не съм ограбена аз.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Защо трябва да стоим натясно
някъде за порцийка храна? (x8)
Sometimes when I'm alone,
the thought begins to bother me,
that I live in a cage without any door.
I can't move, I can't raise my hand,
because the master invented this -
to stand tight against a portion of food.
Another time she was dizzy from a terrible dream,
I get out of bed and look outside,
to see if everything is there,
in the set as it stands.
The air, the sky, the trees and the river
they've turned black, but it's from the night,
Oh, it's all here - I'm not robbed.
We are all mad and the others are gone,
they are left a little and dig again.
They want to build a bridge over poverty,
but it will be difficult to skip this dirty hell.
We are all mad and the others are gone,
they are left a little and dig again.
They want to build a bridge over poverty,
but it will be difficult to skip this dirty hell.
We are all mad and the others are gone,
they are left a little and dig again.
They want to build a bridge over poverty,
but it will be difficult to skip this dirty hell.
Why we have to stay tight
somewhere for a serving of food? (x8)
