Ден след ден двама във мен живеят,
влюбена съм в двама аз,
него и теб, него и теб копнея,
двама желае мойта страст...
Искам и теб, искам и него силно...
Как ли на две да се разкъсам.
Мойта съдба нямаше капка милост,
два пъти даде любовта...
Балансирам аз по острието,
колко много струва ми това,
всеки миг предавам сърцето,
как един да избера.
Няма начин двамата любими
във един да събера.
Знам това е недопустимо,
любовта била една...
Двама мъже.. мога ли да избирам
слънцето или луна,
двама са те, но мисля за тях неспирно,
а любовта била една...
Искрено аз, искрено ги обичам,
сякаш очи са неразделни...
Мойта съдба нямаше капка милост -
два пъти даде любовта...
Балансирам аз по острието,
колко много струва ми това,
всеки миг предавам сърцето,
как един да избера.
Няма начин двамата любими
във един да събера.
Знам това е недопустимо,
любовта била една...
День за вторым днем во мне вживую,
Я влюблен в два,
Он и ты, и ты долго, я долго,
Два желаю моей страсти ...
Я тоже тебя хочу, я тоже хочу его ...
Как разорвать два.
У моей судьбы не было капли милосердия,
Дважды давал любовь ...
Я уравновешиваю лезвие,
Сколько это мне стоит
Я отдаю сердце каждый момент,
Как выбрать один.
Два любимых невозможно
В одном, чтобы собраться.
Я знаю, что это неприемлемо,
Любовь была одной ...
Двое мужчин .. Могу я выбрать
Солнце или луна,
Два они, но я думаю о них непрерывно,
И любовь была одной ...
Я искренне, я искренне люблю их,
Как будто глаза неразделимы ...
У моей судьбы не было капли милосердия -
Дважды давал любовь ...
Я уравновешиваю лезвие,
Сколько это мне стоит
Я отдаю сердце каждый момент,
Как выбрать один.
Два любимых невозможно
В одном, чтобы собраться.
Я знаю, что это неприемлемо,
Любовь была одной ...
