Михаил Белчев
Ти още като дете
Играеше на въже,
Препъваше хора,
Бягаше във двора със смях.
Но вече не си момче –
Забрави това въже,
А в него се спъна,
Падна и дочу нечий смях.
Ти знаеш, че в твоя бяг
Понякага слагат крак,
Но ти продължавай –
Падай и ставай със смях.
Михаил Белчев
Вы все еще как ребенок
Играл на веревке,
Наткнулись люди,
Побежал во дворе с смехом.
Но ты больше не мальчик -
Забыл эту веревку,
И в нем он наткнулся,
Он упал и слышал о чьем-то смехе.
Вы знаете, что в вашем беге
Выводы кладут ногу,
Но вы продолжаете -
Упасть и вставать с смехом.