Душата ми е тъмна крипта,
един молитвен ритуал.
Повтаря каноничен припев,
от който съм се разболял.
Опазих ли това богаствто,
с което, ти ме надари,
или извърших..извърших светотатство?
Кажи ми и го повтори!
Припев:
Без чувството, че съм безгрешен,
те питам: - Ти защо мълчиш?
Две български и тихи свещи,
догарят в твоите очи.
Без чувството, че съм безгрешен,
те питам: - Ти..Ти защо мълчиш?
Две български и тихи свещи,
догарят в твоите очи.
И в себе си, за да изстрадам,
това, което си внуших,
започвам..започвам да се изповядвам,
без даже да съм съгрешил.
Припев:
Без чувството, че съм безгрешен,
те питам: - Ти защо мълчиш?
Две български и тихи свещи,
догарят в твоите очи.
Без чувството, че съм безгрешен,
те питам: - Ти..Ти защо мълчиш?
Две български и тихи свещи,
догарят в твоите очи.
Моя душа - темное склеп,
Молитвенный ритуал.
Повторяет канонический хор,
Я заболел.
Я сохранил это богато,
С которым ты мне наделяешь,
Или у меня было. Я исполнил кощунство?
Скажи мне и повторите это!
Припев:
Без чувства безгрешного,
Я спрашиваю вас: "Почему ты молчил?"
Две болгарские и тихие свечи,
Ожоги на твоих глазах.
Без чувства безгрешного,
Я спрашиваю: «Почему ты молчит?»
Две болгарские и тихие свечи,
Ожоги на твоих глазах.
И в себе страдать,
Что я предложил,
Я начал.
Даже не согрешил.
Припев:
Без чувства безгрешного,
Я спрашиваю вас: "Почему ты молчил?"
Две болгарские и тихие свечи,
Ожоги на твоих глазах.
Без чувства безгрешного,
Я спрашиваю: «Почему ты молчит?»
Две болгарские и тихие свечи,
Ожоги на твоих глазах.
