На прага на сърцето ти стоях,
но страх ме бе да го премина.
усещах аз отвътре топлина
и буен огън тлеещ от години.
На прага на сърцето ти стоях,
Но страх ме бе вратата да отключа.
Ключът във своята ръка държах
и чудех се какво ли ще се случи?!
Припев:
Отключих и отворих аз вратата,
но буен огън вътре не видях
и не от него беше топлината...
Тогава аз наистина разбрах:
На прага на сърцето ти стоях.
Сърцето ти пустиня бе безбрежна.
Пустинни палещи лъчи горяха,
превръщаха в пепел всичко нежно.
Припев:
Отключих и отворих аз вратата.
Сърцето ти пустиня бе безбрежна.
И палещи лъчи на пустотата,
превръщаха във пепел всичко нежно.
На прага на сърцето ти стоях.
Прекрачих го, пустинята преминах.
Поникнаха в краката ми цветя-
сърцето ти превърна се в градина.
На прага на сърцето
аз стоях
На прага на сърцето
теб избрах
На прага на църцето
вече го преминах
На прага на сърцето
стана то градина
На прага на сърцето
На пороге твоего сердца я стоял,
Но страх должен был пройти.
Я чувствовал во внутренней части тепла
И насильственный огонь тлеет годами.
На пороге твоего сердца я стоял,
Но страх был дверь, чтобы разблокировать.
Ключ в его руке держал
И мне интересно, что произойдет?!
Припев:
Я разблокировал и открыл дверь,
Но похотливый огонь внутри не видел
И это было не тепло ...
Тогда я действительно понял:
На грани вашего сердца я стоял.
Ваше сердце пустыни было небрежно.
Сгоревшие лучи пустыни сгорели,
Они все осторожно превратились в пепел.
Припев:
Я разблокировал и открыл дверь.
Ваше сердце пустыни было небрежно.
И сливочные лучи пустоты,
Они осторожно повернулись в пепел.
На грани вашего сердца я стоял.
Я пересек его, пустыня прошла.
Прорастают в моих ногах цветы-
Ваше сердце превратилось в сад.
На грани сердца
я стоял
На грани сердца
Вы выбрали вас
На грани церкви
Я уже передал это
На грани сердца
стал садом
На грани сердца
