Мътни са сълзите,
сякаш от мастика,
пълнят ми очите,
пътя си не виждам.
Ходя без да спирам,
никъде не стигам,
нищо не намирам,
никого не искам.
Аз ли съм, не съм ли
на ръка си гледам,
на ръка си гледам,
пътя си не виждам.
Бягам и се връщам
все една и съща -
шапката червена,
а душата - черна!
Облачно - это слезы,
Как будто из мастики,
Наполни мои глаза,
Мой взгляд, я не вижу.
Я хожу без остановки,
Нигде я не туда,
Ничего я нахожу,
Я не хочу никого.
Я, я не
На его руке смотрится,
На его руке смотрится,
Мой взгляд, я не вижу.
Беги, и я возвращаюсь
все так же -
ненависть,
И душа - черный!
