Христо Ботев - Към брата си
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?
Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!
Hristo Botev - To his brother
It's hard to live, brother
between fools misunderstood;
my soul is smoldering in fire,
my heart in fierce wounds.
Fatherland dearly loving,
I keep his covenant;
but myself, brother, I lose,
I hate these fools.
Dreams gloomy, thoughts turbulent
have kindled a young soul;
ah, your hand who will tour
to that heart that suffers?
Nobody, nobody! It does not know
neither joy nor freedom;
and insane as he plays
in response to the cries of the people!
Often, brother, I cry secretly
over a sad people's grave;
but tell us what to do
in this dead world insidious?
Nothing! There is no review
aloud sincere, noble,
and your soul is not there
at the voice of God - the people's cry!
