Доволен съм с малко и с малко богат,
и грижи смутят ли покоя ми, брат,
със чаша и с песен — за първи ли път? —
ги пращам, по дявола нека вървят!
Понякога стискам от мъка плестник,
но бой е живота, а ти си войник!
Безгрижният прав е богатство за мен:
пред никой не скланям глава унизен.
Гнетят ме нещастия, скърби и страх!
Но вечер с другари — лекувам и тях!
Когато сме стигнали читави, брат,
защо да си спомняме злото назад?
Съдбата ми — кранта, се спъва навред.
Към зло, към добро ли, да кара напред!
Аз своята участ, добра или зла,
ще срещна усмихнат с „добре си дошла“.
I am satisfied with less and less rich,
and care disturb you peace my brother,
a cup and a song - for the first time you? -
sending them the hell let's go!
Sometimes clench grief plestnik,
but the battle is life, and you're a soldier!
Carefree wealth is right for me:
to no win humiliated head.
Oppress me misfortunes, sorrows and fear!
But the night with comrades - and treat them!
When we got a decent brother,
Why should remember the evil back?
My destiny - nag, stumbling everywhere.
To evil to good drive ahead!
I his fate, good or evil,
He will meet with smiling "well come".
