Над прегъбения свят денят догаря уморен.
Мрак подгонил е нататък светлината.
Натежало от безброй звезди, небето се навежда над земята.
В тъмната утроба втурва се съдба – в едно небе и земя.
Константинополският трон настръхнал е от нов кошмар –
враг прекрачил императорската воля.
Правото да бъде най-велик някакъв суров народ оспорил.
Сляпата омраза търсела вина, предизвестила война.
Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и славяни знаят коренът на Дуло.
Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и славяни знаят кой е Аспарух.
Един народ съдбата изковава.
Българите – в меча се кълнат
от стремето на своята държава
те – народът на Кубрат.
Над прекършения гняв танц извивала Смъртта.
Срам споходил императорската слава.
Българската воля взела връх над ромейските войски и трона.
Омразата разбила се в духа – като вълна във скала.
Разумът, прогонен под старата корона, скитал вън с венец от тръни.
Скиптърът имперски за разплата призвал и Бог и Сатаната.
Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и славяни знаят коренът на Дуло.
Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и славяни знаят кой е Аспарух.
Един народ съдбата изковава.
Българите – в меча се кълнат
от стремето на своята държава
те – народът на Кубрат.
И тоз народ прегънал е Земята,
от Слънцето орисана по дух
за зидовете тежки на България,
посяти от духа на Аспарух.
Над сложенным миром устало горит день.
Тьма прогнала свет.
Небо, усыпанное бесчисленными звездами, склоняется над землей.
Судьба устремляется в темную утробу - в одно небо и землю.
Трон Константинополя ощетинился новым кошмаром -
враг превзошел имперскую волю.
Право быть величайшим было оспорено некоторыми жестокими людьми.
Слепая ненависть искала вину, предсказывала войну.
Римляне, готы и аланы, гунны, турки и славяне знают корень слова дуло.
Римляне, готы и аланы, гунны, турки и славяне знают, кто такой Аспарух.
Нация кует судьбу.
Болгары клянутся мечом
из стремени его страны
они люди Кубрата.
Смерть скрутила сломанный танец гнева.
Позор выпал на царскую славу.
Болгарская воля восторжествовала над римскими войсками и престолом.
Ненависть раскололась в духе - как волна в скале.
Разум, загнанный под старый венец, блуждал в терновом венке.
Императорский скипетр воззвал к Богу и сатане о возмездии.
Римляне, готы и аланы, гунны, турки и славяне знают корень слова дуло.
Римляне, готы и аланы, гунны, турки и славяне знают, кто такой Аспарух.
Нация кует судьбу.
Болгары клянутся мечом
из стремени его страны
они люди Кубрата.
И этот народ согнул землю,
от Солнца написано в духе
за тяжелые стены Болгарии,
посеянный духом Аспаруха.
