• А
  • Б
  • В
  • Г
  • Д
  • Е
  • Ж
  • З
  • И
  • К
  • Л
  • М
  • Н
  • О
  • П
  • Р
  • С
  • Т
  • У
  • Ф
  • Х
  • Ц
  • Ч
  • Ш
  • Э
  • Ю
  • Я
  • A
  • B
  • C
  • D
  • E
  • F
  • G
  • H
  • I
  • J
  • K
  • L
  • M
  • N
  • O
  • P
  • Q
  • R
  • S
  • T
  • U
  • V
  • W
  • X
  • Y
  • Z
  • #
  • Текст песни Емил Димитров - Арлекино

    Просмотров: 234
    2 чел. считают текст песни верным
    0 чел. считают текст песни неверным
    Тут находится текст песни Емил Димитров - Арлекино, а также перевод, видео и клип.

    Върви каручката на стария Буо,
    от град на град се нижат тъжни дни.
    Каручката със скъсано платно
    и куклите Мели и Арлекин.

    Арлекино беше дървено човече,
    в малкия театър на стария Буо.
    Смееше са много публиката вечер
    на издяланата кукла от дърво.

    Арлекино, Арлекино!
    Арлекино без сърце!
    Колко радости не знае дървеното ти лице!

    В театъра на стария Буо,
    играеше принцесата Мели.
    През старото окъсано платно
    се вглеждаше във нея Арлекин.

    Арлекино гледа, всяка вечер плахо,
    стария Буо със молещи очи.
    Той едно сърце, в него да издяла,
    за да може да се влюби във Мели.

    Арлекино, Арлекино!
    Арлекино без сърце!
    Колко радости не знае дървеното ти лице.

    Затрогнат от молбите му Буо,
    веднъж го взе във своите ръце.
    И в първото безчувствено дърво
    с длето издяла мъничко сърце.

    Арлекин обикна куклата Мели
    и в любов безкрайна нежно засия.
    Той игра тъй както никога преди,
    но пламнал цял от обич изгоря.

    Арлекино, Арлекино!
    Ти от обич изгоря,
    таз последна твоя роля публиката не разбра.

    Върви каручката на стария Буо,
    останал сам със куклата Мели.
    Над малко шепа пепел от дърво
    той плачеше за своя Арлекин.

    Арлекино, Арлекино!
    Ти от обич изгоря,
    таз последна твоя роля публиката не разбра.

    АРЛЕКИНО! АРЛЕКИНО!
    ТИ ОТ ОБИЧ ИЗГОРЯ!
    ---
    Влачится балаганчик старого Буо
    из города в город, и нанизываются печальные дни.
    Тележка с рваной тканью
    и куклами Мели и Арлекином.

    Арлекино был деревянный человечек
    в маленьком театре старого Буо.
    Публика вечером много смеялась
    над куклой, сделанной из дерева.

    Арлекино, Арлекино!
    Арлекино, без сердца!
    Скольких радостей не знает твоё деревянное лицо!

    В театре старого Буо,
    играла принцесса Мели.
    Сквозь старую оборванную ткань
    засматривался на нее Арлекин.

    Арлекино смотрит, каждый вечер боязливо,
    на старого Буо молящими глазами,
    чтобы он сделал ему сердце,
    чтоб он смог влюбиться в Мели.

    Арлекино, Арлекино!
    Арлекино, без сердца!
    Скольких радостей не знает твоё деревянное лицо!

    Буо был тронут его просьбами,
    однажды взял его в руки
    и в твердое, бесчувственое дерево
    вложил маленькое сердце.

    Арлекин полюбил куклу Мели
    и засиял нежно в любви бесконечной.
    Он так играл, как никогда раньше,
    но был охвачен огнём любви и сгорел.

    Арлекино, Арлекино!
    Ты сгорел от любви,
    эту последнюю твою роль публика не поняла.

    Влачится телжка старого Буо,
    он остался один с куклой Мели.
    Над горсточкой пепла от дерева
    он плакал по своему Арлекину.

    Арлекино, Арлекино!
    Ты от любви сгорел,
    эту последнюю твою роль публика не поняла.

    АРЛЕКИНО! АРЛЕКИНО!
    ТЫ СГОРЕЛ ОТ ЛЮБВИ!

    Go cart old Buo,
    from city to city string sad days.
    Cart with a torn canvas
    and dolls Meli and Harlequin.

    Harlequin had beaten man,
    in the small theater of the old Buo.
    Laughing very public evening
    a carved wooden doll.

    Harlequin, Harlequin!
    Harlequin without heart!
    How many joys knows wooden your face!

    In the theater of the old Buo,
    playing princess Meli.
    In the old tattered canvas
    He peering into her Harlequin.

    Harlequin watching every night timidly
    Buo old with pleading eyes.
    It a heart carved into it to,
    to be able to love in Meli.

    Harlequin, Harlequin!
    Harlequin without heart!
    How many joys knows wooden your face.

    Moved by his pleading Buo,
    once he took it in their hands.
    In the first insensitive tree
    carved with a chisel a little heart.

    Harlequin doll loved Meli
    and infinite love tenderly beamed.
    He played as well as never before
    but blazing full of love burned.

    Harlequin, Harlequin!
    You burned by love,
    your pelvis last role the audience did not understand.

    Go cart old Buo,
    left alone with the doll Meli.
    Less than a handful of ashes from wood
    he wept for its Harlequin.

    Harlequin, Harlequin!
    You burned by love,
    your pelvis last role the audience did not understand.

    Harlequin! Harlequin!
    YOU LOVE FROM burn!
    ---
    Vlachitsya balaganchik starogo Buo
    Goroda around in Gorod and nanizыvayutsya pechalynыe days.
    Pork with rvanoy tkanyyu
    and kuklami Meli and Arlekinom.

    Harlequin bыl derevyannыy chelovechek
    malenykom in theaters starogo Buo.
    Audience vecherom many smeyalasy
    over kukloy, sdelannoy around dereva.

    Harlequin, Harlequin!
    Harlequin without Serdtse!
    Skolykih radostey not know tvoё derevyannoe litso!

    In theaters starogo Buo,
    played Printsess Meli.
    Skvozy staruyu oborvannuyu tkany
    zasmatrivalsya of noo Harlequin.

    Harlequin smotrit, kazhdыy night timidly,
    starogo of Buo molyashtimi glazami,
    chtobы on piece rates emu Serdtse,
    chtob on smog vlyubitysya in Meli.

    Harlequin, Harlequin!
    Harlequin without Serdtse!
    Skolykih radostey not know tvoё derevyannoe litso!

    Buo bыl tronut ego prosybami,
    odnazhdы vzyal ego Ruki
    and tverdoe, beschuvstvenoe derevo
    put malenykoe Serdtse.

    Harlequin Puppet polyubil Meli
    and glowed softly in the love beskonechnoy.
    On tac played, how nikogda ranyshe,
    but bыl ohvachen ognёm the love and sgorel.

    Harlequin, Harlequin!
    Tы sgorel of the love,
    эtu poslednyuyu tvoyu The Role audience not ponyala.

    Vlachitsya telzhka starogo Buo,
    ostalsya on Odin with kukloy Meli.
    Over gorstochkoy pepla of dereva
    on crying on your own Arlekinu.

    Harlequin, Harlequin!
    Tы of the love sgorel,
    эtu poslednyuyu tvoyu The Role audience not ponyala.

    Harlequin! Harlequin!
    TЫ SGOREL FROM the love!

    Опрос: Верный ли текст песни?
    ДаНет