Текст песни ЕПИЗОД - Кочо

Припев:
Перущице бедна, тнездо на гепои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!

Поклон на теб, граде, пепелище прашно,
на борба юнашка свидетелство страшно!
ти глава не клюмна, и меча ни даде,
и твойта светиня срамно не предаде...

Храмът беше пълен с деца и невести,
с въстаници бодри и бащи злочести,
които борбата в тез зидове сбра.
Участта си всякой вече я разбра.

Църквата беше прилична на пещ
задушена, пълна със въздух горещ
и със дим барутен. Свирепият глад
издаваше вече своя вик познат.
Децата пищяха уплашени, бледни
пред майки убити и трупове ледни.

Припев:
Перущице бедна, тнездо на гепои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!
Поклон на теб, граде, пепелище прашно,
на борба юнашка свидетелство страшно!
и глава не клюмна, и меча ни даде,
и твойта светиня срамно не предаде...

Отвън враговете диви, побеснели
сган башибозуци храма налетели -
фучаха, гърмяха, надаваха рев
и падаха мъртви във немощен гнев.
Главатарят техен, с кръв топла оквасен,
на таз жътва дива гледаше безгласен,
и страхът неволно обзе му духът
пред тез раи слаби, що сееха смърт...
...и сганта, упита от лакома стръв,
и гладна за блудство, за месо и кръв
изскърца със зъби.

Във тоя миг Кочо - простият чизмар,
наранен отслабнал и бунтовник стар,
повика жена си - млада хубавица,
на гърди с детенце със златна косица
и рече: "Невасто Виж, настая сеч
и по-лошо нещо... Ти разбираш веч...
Искаш ли да умреш?" - И клетата майка
бледна, луда, няма и без да завайка,
сложи се детето с трептящи ръце
и кат го цалуна в бялото челце,
задтана и рече: "То да е отзади !
Удряй!"...И Кочо ножът си извади
кървав из ггърди и; и чучур червен
бликна и затече, и Кочо втрещен
погледна детето. То плачеше, клето!
"Майка ти не ще и сама на небето!"
Рече и замахна като в някой сън
и възви глава си, пламнала в огън.
Главицата падна, трупът се затресе
и кръвта детинска с майчинта се смеси.
И Кочо пак рече: Не остана мощ,
но за един удар имам сила йощ!"
И ножът димещи опря с две ръце
право дето тупа негово сърце.
И падна обагрен, грозен, страховит
с отворени очи и със ннож забит.

Припев:
Перущице бедна, тнездо на гепои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!

Поклон на теб, граде, пепелище прашно,
на борба юнашка свидетелство страшно!
ти глава не клюмна, и меча ни даде,
и твойта светиня срамно не предаде...

Chorus:
Perushtitsa poor, nest of gepoi,
glory! Eternal glory to your children,
on your ashes and on your grave,
where the rebellious slave bravely fell!

A bow to thee, hail, dusty ashes,
of fighting heroic testimony scary!
your head did not bow, and your sword gave us,
and your sanctuary shamefully did not betray ...

The temple was full of children and brides,
with cheerful rebels and wretched fathers,
which the struggle in these walls gathered.
Everyone already understood her fate.

The church looked like a furnace
stewed, full of hot air
and with gunpowder smoke. The ferocious hunger
he was already shouting his acquaintance.
The children screamed in fright, pale
in front of mothers killed and ice corpses.

Chorus:
Perushtitsa poor, nest of gepoi,
glory! Eternal glory to your children,
on your ashes and on your grave,
where the rebellious slave bravely fell!
A bow to thee, hail, dusty ashes,
of fighting heroic testimony scary!
and the head did not bow, and the sword gave us,
and your sanctuary shamefully did not betray ...

Outside, the enemies were wild and furious
sgan bashibozuci temple raided -
they whistled, thundered, roared
and they fell dead in feeble wrath.
Their chief was fermented with warm blood,
this wild harvest was watched silently,
and fear involuntarily took over his spirit
before these weak paradises that sowed death ...
... and the sganta, asked of the greedy bait,
and hungry for fornication, for flesh and blood
he gritted his teeth.

At that moment Kocho - the simple bootmaker,
wounded weakened and old rebel,
he called his wife, a young beauty,
on the chest with a baby with golden hair
and said, "Nevasto Behold, I am cutting down
and worse ... You already understand ...
Do you want to die? "" And the poor mother
pale, crazy, not without a whimper,
put the child with trembling hands
and Kat kissed him on the white forehead,
she said, "Let it be from behind!
Hit! "... And Kocho took out his knife
bloody in the chest and; and a red spout
gushed and ran, and Kocho stared
he looked at the child. It was crying, poor thing!
"Your mother won't go to heaven alone!"
He said and swung as if in a dream
and he raised his head, burning with fire.
The head fell, the corpse shook
and the child's blood mixed with the mother's.
And Kocho said again: There is no power left,
but for one blow I still have strength! "
And the smoking knife rested with both hands
right where his heart beats.
And he fell colored, ugly, fearful
with his eyes open and stabbed.

Chorus:
Perushtitsa poor, nest of gepoi,
glory! Eternal glory to your children,
on your ashes and on your grave,
where the rebellious slave bravely fell!

A bow to thee, hail, dusty ashes,
of fighting heroic testimony scary!
your head did not bow, and your sword gave us,
and your sanctuary shamefully did not betray ...